QR – връзка между два свята

Едно от любимите ми комуникационни средства в последните 4-5 години е QR-кода. Изключителността му е в това, че една обикновена квадратна картинка е интерактивна връзка между печата и интернета, между старата и новата генерация медии.
Въпреки че в България навлезе масово преди една година, първият ми допир с него беше през 2008-а, когато го използвахме в една промоция на бира. Обикаляхме клубовете, карахме хората да си избират  картончета с QR код и с помощта на четци сами да “откриват” каква им е наградата. Още тогава видяхме, че тази нова “измишльотина” е страшно зарибяваща сред по-младото поколение (да, хората повече разпитваха за технологията, отколкото флиртуваха с прекрасните промоутърки).
Днес кодът е повсеместно разпространен. Намирам го в списания – и не само в рекламните визии, но и след статиите, на картички, билбордове, брошури…. и се радвам, че някой иска да ми даде повече информация и аз да я получа по собствено желание. 
Единственото, което не мога да си обясня е защо този код се включва и в онлайн рекламата. За мен няма никакъв смисъл. Вчера получих имейл с QR-код в него. Да, исках да видя повече и използвах телефона да ме отведе на страницата в интернет. И повярвайте, почувствах се изключително тъпо. Лаптопът пред мен отворен, всичко си му работи, а аз цъкам през телефона и се мъча да обхвана цялата информация. Ужас!
Та да се върнем в началото на този пост. Обожавам QR-кода именно защото прави връзка между две различни медии, а не между две различни средства за ползване на една и съща медия. Затова ползвайте го с целия му блясък и очарование във всички печатни материали (разбира се с известна доза умереност и целенасоченост). Което пък ми дава повод да си продължа с темата в следващата статия – КАКВО ТРЯБВА ДА НИ ОЧАКВА ОТТАТЪК QR-КОДА.