Bond – за стари и/или за млади

Странно нещо е комуникацията. Хем я има, а пък или не си чул, или не си разбрал, а може и да не си видял. И тогава настъпва смут… и вдъхновение за новия ми пост.

Снощи бях на концерт на Bond в НДК и то по инициатива на баща ми (да, рядкост е и за това е високо ценена). Останах потресена. И не става въпрос за изпълнението на струнния квартет, за него ще спомена малко по-късно, ами за самата атмосфера в залата. За целия концерт, като изключим песните, изсвирени на бис, публиката свирка само на 1 песен. А докато не изпълниха прочутата Victory и няколко импровизации на известни (и най-вече класически) мелодии, аплаузите бяха толкова апатични и спорадични, че чак ми стана жал за момичетата от Bond. 
На излизане от залата се взрях в публиката и учудването ми попремина. Може би около 80% от публиката бяха възрастни хора около и над 50 г. Когато попитах баща ми (него дори го слагаме в категорията над 60 г.) какво мисли за концерта, неговите думи бяха, цитирам: “Беспорен талант, но беше много шумно в началото.” Да, именно шумно. Дори и аз се почувствах като в дискотека, но за мен, в сегмента 25 – 35 г., това усещане носеше само позитиви. Затова и днес се зарових в новините, публикувани в интернет, за предстоящия концерт, като се върнах малко по-назад – към началото на годината (все пак за такива изяви билетите се купуват с месеци напред). 

Ето какво открих по повод тяхното предстоящо изпълнение:

Гостуването на Bond у нас е част от европейското им турне, с което четирите изкусителни дами ще представят най-новия си албум Play, издаден през 2011 г.  Това е четвъртият студиен албум на формацията и по думите на самите Bond в него се усеща значително източноевропейско влияние. Както и в останалите издания на красивите музикантки класическото кросоувър звучене е в основата на 13-те композиции от Play, където класика и поп се срещат очи в очи. Dnevnik.bg, 23.02.2012 г.

Концертът е част от европейското турне на четирите талантливи и красиви музикантки, които представят последния си албум – Play от 2011 година. Това е четвъртият албум на Бонд, в който дамите сблъскват стиловете на класическа и поп музика, като този път дори се усеща и източноевропейско влияние… Според самите Бонд те са „изпълнители на класическа музика, решили да внесат малко поп в изпълненията си.”Следи.net, 28.02.2012 г.

Това е четвъртият студиен албум на формацията и по думите на самите Bond в него се усеща значително източноевропейско влияние. Както и в останалите издания на красивите музикантки класическото кросоувър звучене е в основата на 13-те композиции от Play, където класика и поп се срещат очи в очи. Novini.bg, 20.02.2012 г.

Излишно е да посочвам къде свършва прессъобщението до медиите и къде започва авторския текст на журналистите/редакторите. Така заблудата на публиката – най-вече в очакванията й за изпълнението на Bond – се оказват съвсем обяснима. 
Изводът е:

Важно е, когато пишеш прессъобщение, да не го набуташ с неразбираеми или изтъркани фрази (например класическото кросоувър звучене), а да помислиш кой искаш да чете статията, какво искаш да разбере от нея и какво целиш да се получи накрая (в случая, продадени билети или продадени билети + доволна публика).

А колкото до впечатляващото изпълнение на “изкусителните дами”… Всеки, който се вози при мен в колата през следващите няколко седмици, вече знае какво ще слушаме 🙂


“класическото кросоувър звучене” на Bond…