Единствени и неповторими – суперлативите

Изключителен, уникален, единствен по рода си, първи, грандиозен, забележителен, “ултраекстравагантен”, прелестен…. това са шепа от така обичаните и широко употребявани суперлативи. Тези думички могат да бъдат открити във всяко едно съобщение до медиите. 

Защо ги обичаме толкова много?

Употребата на превъзходна степен е по-скоро един омагьосан кръг. ПР практиците ги използват с надеждата да заинтригуват журналистите/ редакторите, така че да се гарантира публикацията за даден продукт или услуга. Медиите, от своя страна, също ги включват в материалите си, вярвайки че ще привлекат вниманието на крайните потребители.
50/50

До колко хората са привлечени от суперлативите е спорен въпрос. За някои това наистина е заинтригуващо. Те вярват, че ще научат нещо ново или ще попаднат на сделката на века. За други тези думички са изключително дразнещи. Те са повод да затворят сетивата си за останалата информация. Истината е, че самите ние ги използваме често, когато говорим за нещо, от което сме доволни или искаме да направим препоръка.

Онзи ден, говорейки си за коли с едни приятели, казах, че съм “страшно доволна” от моето Polo. Миналата седмица ми подариха “страхотни” обувки. А цветът на косата ми се оказа “супер модерен”.

Какво да ги правим суперлативите?
Измъкване от тях няма. Те са част от речта ни, а и в повечето случаи вършат работа, стига да не прекаляваме с употребата им. Преди 5 години помолих сестра ми за помощ с превода на един материал за нов фотоапарат на Sony. Терминологията беше специализирана, а тя е завършила училището по фотография. След като ми изпрати текста на български, сестра ми ми звънна с един единствен коментар: “Изчерпаха ми се прилагателните”. Тогава свих рамене с идеята, че няма как, така се прави. Днес, с малко повече опит зад гърба ми, бих седнала и изтрила всичко наред и бих оставила не повече от 1-2 превъзходни степени на страница. И това съм си го наложила като правило.