Hахлух за изпита ми по пантомима. Да, бях закъсняла. Не, не ми се случваше често, да не кажа никога. За миг се успокои, като видях, че още не беше започнал. А в следващия… светът се преобърна.

“Имаш по-малко от 5 минути, за да подготвиш етюд на тема Какво искам да правя по-нататък в живота ми.” 

Изпаднах в див ужас, докато трескаво се преобличах. КАК ЩЕ РЕША ЗА 5 МИНУТИ КАКВО ЩЕ ПРАВЯ ОТТУК НАТАТЪК!!!! Та с това повечето хора си блъскат главата цял живот. Някои от най-великите умове на тази планета бяха изградили името си в търсене на този отговор и пак не бяха стигнали до нещо конкретно. И тогава, в една единствена секунда всичко ми просветна.

Излязох на сцената и направих етюда на моя живот. И никой не разбра нищо. По-лошото е, че и след моите ентусиазирани обяснения, пак не разбраха нищо. Но аз бях спокойна, защото знаех какво ще правя оттук нататък в живота ми.

Имам мечта – да раждам идеи и винаги да имам хора около мен, които да ми помагат те да стават реалност. 

И днес постигам още една идея, която отлагах от 2-3 години. Да имам отново блог, но този път да бъде за най-голямото ми хоби – общуването.
С попътен вятър, до нови срещи…