Най-голямото благо е детето, а най-големият бич са родителите. Всяка година правим множество събития за деца. И всеки път изпадам в дилема дали въобще искам да правим тези инициативи.

Тук отварям скоба – не съм родител и ще се опитам да се въздържа от съвети към тях.

Балоните

Основният момент във всяко детско събитие е балонът. Това е най-желаната вещ за притежание, като съм била свидетел на истински битки, за да се сдобият с такъв. Последният път едно момиченце събори на земята друго и започна да го налага, за да му вземе балона. И успя. Майките след известно забавяне, решиха да се намесят. Разделиха децата, но вместо да обяснят как “така не се прави”, се хванаха за гушите заради въпросния балон.

На едно събитие навън, се бяхме покачили двама човека на стълба, за да оправим украсата. Една баба дойде да иска балон от тези, които вече бяхме закачили. Аз любезно я пренасочих към колегите, които в същото време раздаваха балони. Тя ми вдигна скандал, че искала точно тези и не можела да се разхожда из целия площад, за да вземе балон за внучето. През същото време един млад мъж се опитваше да се провре под стълбата с детето си, за да вземе балон от “запасите” ни. Три пъти го помолих да не минава покрай нас, т.к. ако паднем върху детето му, ние носим отговорност. Не ме послуша. Провря се.

А не дай си боже да дадеш червен балон, вместо син. Или пък да нямаш зелени. А този лилав ли е или цикламен? Или пък да раздаваш ненадути балони. Нямо по-страшно нещо от това да трябва да надуеш балона на детето си!

Наградата

Колко майки и баби са се борили децата им да получат награди…. и в тази борба къде съзнателно, къде може би не, са обиждали децата. Колко сълзи са се проляли. В тази несправедлива борба родителите се делят на две. Едните се карат, че тяхното “гардже” е по-добро от другото, че заслужава повече наградата, че другото дете е некадърно (не танцува/рисува толкова хубаво, не е било първо….). А другите се карат на децата си, че не са се справили. Дори една майка връща сина си във всяка игра, която организирахме, защото не успяваше да вземе първа награда.

Photo by Marjorie Bertrand on Unsplash

Безплатно

И всичко безплатно е безценно. Заслужава си да се блъскаш, да се биеш. Само и само да се докопаш. И веднъж вземеш ли нещо без пари, искаш още и още. Докато нещата за раздаване не свършат. Дали си ги заслужил е вече въпрос на преценка, която обикновено не съвпада с тази на организаторите. И става страшно, ако посмееш да кажеш, че трябва да има и за другите. Другите ако искат, да се дошли, да са се преборили.

Така по време на всяко събитие, си казвам, че вече съм стара за тия неща. И после виждам детските лица. Те просто греят. И заразяват с усмивка. Или пък се срамуват. И тогава полагаш огромно усилие, за да видиш именно детската усмивка. Защото накрая само тя е от значение.